HOMO SAPIENS
Населението на Русия в продължение на минимум 150 години се деляло не на два‚ а на три пола и никакви драконовски методи не могли да променят това положение. Този трети пол съставлявали всъщност лишените от какъвто и да било пол така наречени скопци‚ които през ХIХ век наброявали 6 милиона души!

Последният скопец
Вероятно аз съм един от последните хора‚ които са виждали жив скопец, и твърде е възможно да съм последният‚ с когото той се съгласи доверително да си поговори.
Това се случи в Якутск през 1952 година‚ където попаднах в служебна командировка. В хотела нямаше места. “Най-добре пренощувайте при Калистрат - каза ми администраторката. - Вие сте лекар‚ той обича докторите”. Леко смутена, жената накрая добави‚ че Калистрат е скопец. “Сигурно прякорът му е такъв?” - помислих си аз.
Хазаинът наистина се оказа член на сектата на скопците‚ за което бил осъден и изпратен завинаги в Якутия. Необичайните неща у този човек веднага се набиваха на очи. Той бе много висок‚ слабоват‚ стегнат‚ силен. По лицето му беше невъзможно да се определи на каква възраст е. Имаше много бръчки‚ напълно отговарящи на годините му‚ защото беше прехвърлил седемдесетте. Но нямаше никакво окосмяване, а неопределеността на чертите му му придаваше по-младежки вид. Той ме посрещна радушно‚ но без ни най-малка суетливост. Отказа да вземе пари. Веднага постави чайник на печката и се захвана методично да реди масата. След като се порови в един ъгъл‚ измъкна оттам бутилка вино и много се зарадва‚ когато разбра‚ че няма да пия. “И правилно - каза той. - Аз също капка не слагам в уста!” И като за поощрение сложи на масата истински деликатес - парченца диня на туршия. И това в Якутск‚ в разгара на свирепата сибирска зима!
Калистрат е роден в Бесарабия‚ в семейството на заможни селяни. Всички у тях неистово вярвали в Бога‚ Калистрат се запознал със скопците‚ когато бил на 14. Как е станало‚ не ми каза‚ защото още от първия ден бил дал обет за мълчание. Поразило го това‚ че за смъртта тези хора говорели не по начина‚ както правели това родителите му или свещениците от църквата‚ плашейки всички със Страшния съд и мъките на ада. “Смъртта е наказание за греха‚ а пречистилият се човек е безсмъртен. Той не трябва да чака някакъв особен преход към вечното блаженство. То започва тук‚ на земята‚ веднага‚ щом станеш такъв‚ каквито сме ние” - казвали му те с ласкава усмивка.
Порази ме това‚ че страшната операция‚ на която се беше подложил този човек‚ не беше оставила мъчителни следи в неговата памет. Участието в скопческото усърдие напълно е изменило у него усещането за действителността.
В началото на изселените в Якутия скопци им било трудно‚ но те били трудолюбиви и животът им се подредил. В поясите си пренесли със себе си семена от дини и други южни плодове и зеленчуци‚ научили се да ги отглеждат в условията на краткото‚ но истински жарко лято. Ловът‚ убиването на животни скопците не признавали‚ затова наричали сами себе си “бели гълъби”.
Когато започнало разкулачването‚ станало ясно‚ че те са едни от най-богатите хора в областта, и над тях надвиснала заплаха от репресии. Но тогавашният им лидер произнесъл цяла реч: “На нас запасите са ни необходими‚ защото сме сами. Когато остареем и отслабнем‚ няма на кого да се опрем‚ няма кой да се погрижи за нас. Ние имаме свой живот‚ не причиняваме никому нищо лошо. Моля ви‚ не ни закачайте!” Оставили ги намира‚ но запасите им все пак прибрали.
...Като се върнах у дома‚ започнах да събирам материали за скопците. Оказа се‚ че още преди няколко десетилетия “белите гълъби” в Русия наброявали едва ли не милиони!

Тайната на триумфа
Първото документално признание за разпространението на движението на скопците е в указ на Екатерина II от 2 юли 1772 година‚ с който на някой си полковник Волков се нарежда да отиде в Орел за проучване на слуховете за възникване на “нов вид ерес”. Ако вземем предвид важните за онзи момент съдебни процеси‚ то от първия до последния по най-скромни изчисления са се сменили поне шест-седем поколения. И въпреки че скопците нямали собствени деца‚ във всяко следващо поколение числеността на тяхното “потомство” необратимо растяла. Това бил грандиозен триумф на “третия пол”! Много скопци притежавали феноменалния дар да убеждават. Калистрат ми разказа как двама от четиримата мъже от конвоя‚ които го съпроводили в изгнанието‚ щом пристигнали на местоназначението‚ попълнили редовете на скопците.
Удивително е и това‚ че страдалците сред скопците са изключение. Те се стремят към блаженство и го постигат! Но как “белите гълъби” са се обособявали от негостоприемната реалност?
Колосално влияние върху тяхното съзнание оказвало собственото им творене на митове‚ свеждащи се до това‚ че всички те са “чисти‚ непорочни‚ праведни‚ избрани‚ изцяло съвършени синове Божии”. Голямо значение имал и своеобразният език на скопците‚ в който общоупотребимите думи в руския език се натоварвали с особено значение. Но това е толкова малко, за да се постигне душевен комфорт! Значи те са имали още някакви тайнствени средства‚ “даряващи радост”.

Либидото на Танатос
Докато изучавах материалите по следствието срещу един от скопците‚ Васил Будилин‚ ми направи впечатление‚ че той е бил разпитван подробно за провежданите пред очите му операции по скопяване. Записани са думите на молитвите му и текстовете на песните‚ които са се пеели по време на тези обреди. Но как именно са радеели, в какво са усърдствали скопците по време на операциите‚ не се интересувал никой. А тяхното усърдие се изразявало в това‚ че те се въртели.
Човешкият мозък е много чувствителен към въртенето. Когато то е умерено‚ възникват приятни усещания. Но тяхното е било особен вид въртене, чиито методи не могат да се овладеят веднага. Трябва да се въртиш много бързо и дълго. Ако малко прекалиш‚ приятните усещания се сменят с прилошаване и световъртеж. Но щом превъзмогнеш себе си и продължиш да се въртиш‚ настъпват остри ефекти‚ намиращи се на границата на поносимостта и попадащи в понятието “изменение на психиката”.
Към това телесно упражнение се добавя и дихателна практика‚ в резултат на която организмът се пренасища с кислород. Това също е безотказен начин за преход в друга психическа реалност - изчезват усещанията за време‚ обикновеното “аз” напълно променя своите очертания‚ изчезва самоконтролът‚ пред човека преминават редици от видения. Специфичната музика усилва ефекта. Има и особени съзвучия и ритми‚ помагащи на душата да отлети на пътешествие извън пределите на този свят.
И въпреки всичко от гледна точка на психоанализата доброволното самоскопяване изглежда пълен абсурд. Да‚ скопците са ръководени от страха от смъртта. Стремежът им да я избегнат може да изглежда като висша степен на жизнелюбие. Но ако тази победа се постига чрез пълен отказ от участие в продължаването на рода и любовта‚ тоест от цената на самия живот - нима това не означава пълно‚ абсолютно тържество на смъртта?
Страх от смъртта изпитват и малките деца. С годините той се изтласква от могъщия инстинкт на живота - ероса. Но точно него са отхвърлили скопците‚ принасяйки го в жертва на инстинкта на смъртта‚ който е станал основен‚ а и всъщност единствен в тази мрачна фантасмагория‚ продължавала толкова години с огромен брой участници.
Подробният анализ на движението на скопците изкарва на светло един поразителен феномен‚ над който психоаналитиците не са имали повод да се замислят: Танатос също има възможност да премине в либидо‚ но всичко‚ което се отнася до неговото ледено дихание‚ добива деструктивен характер.

ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ ЕКСПЕРИМЕНТ?
В един изследователски институт във Филаделфия по време на семинар за “луди идеи” присъстващите с голям интерес изслушали доклада за многополовото размножаване. Сред научните кръгове в Америка обичат и много ценят такива свободни трибуни. Те са съвсем малко несериозни - само толкова‚ колкото е необходимо‚ за да се намалят напрежението и огромният товар на отговорността‚ която винаги потиска авторите на тези‚ солидни монографии, статии.
Основната идея на въпросния докладчик се свежда до това‚ че процесът на продължаване на живота изисква от природата колосални загуби. В качеството на “оборотен капитал” се използва мъжката половина от човечеството. И все пак това не изключва “брак”. Наличието на два пола не възпрепятства появата на особи‚ неудовлетворяващи изискванията на развитието.
И тук на арената на еволюцията излиза “третият пол”‚ към който принадлежат не само хермафродитите‚ но и транссексуалните‚ хомосексуалните‚ скопците‚ евнусите‚ кастратите‚ асексуалите (това са тези‚ които могат‚ но не искат - Бел.ред.). Всички - и онези‚ у които отклоняването от пола е заложено от природата, и онези, които се отказват от половата си принадлежност съзнателно.
Неслучайно “третият пол” присъства на всички етапи от еволюцията на човешката цивилизация - може би като резервен вариант на нейното развитие?..
Ако се съди по количеството еротични списания‚ телевизионни програми‚ сексопатолози‚ в съвременния свят в сексуалната сфера има огромно напрежение. От фотографиите на голи нимфетки по страниците на многотиражките ставаш разноглед. Има повод да се замислим: не се ли повтаря историята с нещастната нимфа Салмакида‚ която силно се стараела да съблазни прекрасния Хермафродит‚ и не се ли намираме в началото на епохата на тържеството на “третия пол”? Неслучайно от време на време се появяват слухове‚ че мъжете се израждат и един ден ще изчезнат съвсем...

Рената СИМЕОНОВА