Преди много векове, след множество кръвопролитни войни, през 221 г.пр.н.е. владетелят на царство Цин – Ин Джън, успял да обедини Китай под властта си и бил коронясан за първи император на Поднебесната, оставайки в историята с името Цин Шъхуан.

Далновиден държавник, отдаден изцяло на това да създаде мощна държава, но и жесток тиранин и яростен противник на конфуцианството, след като постигнал абсолютната власт, пред него останала единствената пречка – човешката тленност, и с напредването на годините все повече и повече го обсебвала идеята да постигне безсмъртие. Все пак бил владетел, за който нямало нищо невъзможно, а и в краката му била цялата Поднебесна.

Веднъж Цин Шъхуан чул, че в източното море има остров, на който се намирала планината Пънлай. Там по дърветата растели скъпоценни камъни, нямало болести и зима, оризът в купите и виното в чашите никога не свършвали, растели чудодейни билки, лекуващи всякакви болести и даващи вечна младост. Владетелят се обнадеждил и изпратил слугата си Лу Шън да я открие и му донесе растението, от което трябвало да се приготви елексир на безсмъртието. Слугата поел на изток от днешния град Циндао на полуостров Шандун, но така и не успял да изпълни императорската повеля. Цин Шъхуан обаче не се отказал от мечтата си и изпратил нова експедиция, начело на която поставил придворния си маг Сю Фу. Когато Сю Фу се върнал от пътуването, той разказал на императора, че се изкачил на планината Пънлай и видял растението, даващо безсмъртие, но даоските божества, живеещи там не му позволили да го вземе. Магът посъветвал Цин Шъхуан да му даде неколцина изкусни майстори, с които да се върне в планината, за да построят храм на божествата и ги омилостивят. Владетелят се зарадвал, и освен майсторите изпратил със Сю Фу още 3000 млади момчета и момичета. След като попътувал известно време в морето, Сю Фу се върнал и казал на императора, че този път във водите имало дракон, който им попречил да стигнат до планината Пънлай, и поискал оръжия и войници, за да се справят с чудовището. Цин Шъхуан отново удовлетворил молбата на своя маг, и Сю Фу тръгнал на път, от който обаче никога не се завърнал, тъй като знаел, че ако се върне без елексира, смъртта му е сигурна. Легендата разказва, че групата му достигнала бреговете на днешна Япония, където се заселила и направила много за цивилизоването на тази страна, а самият Сю Фу, починал в подножието на планината Фуджи. Официалната история мълчи за това дали наистина подобно пътуване се е състояло, но името на Сю Фу се среща в множество разкази и исторически хроники, а самият той е обект на особена почит от японците като „бог на земеделието", „бог на медицината" или „бог на коприната". Някои учени дори предполагат, че той всъщност е първият император на Япония – Джимму.

И макар да не чул повече нищо за придварния си маг, Цин Шъхуан продължил да търси елексира не безсмъртието, самият той на три пъти участвал в експедиции в Бохайско море, докато накрая – по ирония на събдата – починал от отравяне, след като взел хапчета, направени от придворните му лекари и учени, и съдържащи живак, които трябвало да му дарят вечен живот.

Желанието на неговите наследници да станат безсмъртни обаче било толкова силно, че не един или двама рискували живота си, и естествено го загубили, в стремежа си да придобият вечна младост. Британският историк Джоузеф Нийдъм дори съставил списък на китайските владетели, намерили смъртта си, поглъщайки „елексири", съдържащи живак, сяра или арсеник, за които се смятало, че са неотменна част от вълшебната субстанция.

И макар всичко това да звучи като приказка, древните китайци наистина вярвали, че пиенето на отвари, съдържащи прах от скъпоценни камъни като нефрит, цинобър, хематит или злато, ще предаде част от тяхната естествена сила на човек и ще му помогне да получи дълголетието. Идеята за злато, което може да се пие, например датира в Китай от края на ІІІ век пр.н.е. Най-известната китайска книга за алхимия – „Великите тайни на алхимията", съставена около 650 година, освен всичко друго описва в детайли и създаването на елексири на безсмъртието, съдържащи живак, сяра или арсеник. Впоследствие, с разпространението на будизма, която акцентира върху духовните пътища към безсмъртието, интересът към алхимията и елексирите, даващи вечна младост намалял. И макар да не се сбъднала мечтата на китайските императори да победят смъртта всъщност показва колко силна била решимостта им да разкъсат оковите на природата и вечният човешки стремеж към съвършенство.