Възможно ли е лично безсмъртие?! Повечето хора, в по-млада или по-зряла възраст си го задават, обезпокоени от фактите на стареенето или смъртта, но почти без изключения стигат до отчаяното: “ Уви, това е невъзможно!”и продължават своя път, с различна последователност, или в областта на религията и мистицизма или в грубия прагматизъм , доведен до цинизъм, оставайки с лъжливо усещане или за мимолетно гостуване на този свят, или за илюзорна вечност. Този фундаментален въпрос за всяка личност, остава без достатъчно смислен и удовлетворителен отговор в рамките на рационалното мислене и повечето хора нямат нагласата за стопани на света, в който живеят: “Всички сме гости на този свят!”- е най-разпространеното верую.             Като се опитвам да формулирам и обясня, че лично безсмъртие е възможно и необходимо в чисто рационален план, без загадъчност, без чудо, и е напълно по силите и възможностите на днешните хора, моята цел не е сензация, а запознаване на широк кръг от хора със състоянието на решаване на този важен проблем към днешна дата. Ние живеем в епохата “след 2000г.” и всеки средно информиран гражданин знае, че това е времето, когато експонентата на растежа започва стремително да се чупи нагоре. Това е времето на решителен избор за всяка личност, който доста пряко и доста бързо води до “ада” или “рая”, както и до деня на “страшния съд”. От изборът, който правим днес ,зависи дали ще оцелеем утре, като това “утре” не са столетия, а броени години. Никой вече не разчита, че светът ще пристъпва с темпото от началото на миналия век, днес скоростта на промените е зашеметяваща. Информацията за това, че можем да постигнем лично безсмъртие, за това как да го постигнем, както и за това, че то е ключ към решаване на цял спектър от личностни и глобални проблеми, несъмнено предизвиква вниманието и има както теоретична, така и чисто практическа стойност. Моят интерес към идеята за лично безсмъртие в рационален план датира от няколко десетилетия и аз определено се идентифицирам с групата на “търсачите на безсмъртие”, живели по различно време и в различни страни. Днес обаче, потокът от научни и технологични резултати е такъв, че обещава качествен скок в решаването и реализацията на идеята. Аз, разбира се, съм далече от мисълта да правя подробен и пълен обзор на състоянието на решаване по всички направления, за тези които проявяват интерес могат да бъдат посочени монографии и специализирани сайтове. Вишев И.В. , Проблема личного бессмертия, 1990г.,Новосибирск]                               http://www.imminst.org/                               http://minduploading.org/murg.html                               http://en.wikipedia.org/wiki/Immortality                               http://pespmc1.vub.ac.be/CYBIMM.html                                                               Моята задача виждам в това: достъпно да очертая резултатите от  нашите изследвания, което е невъзможно без съответната доза схематичност и огрубяване. Ще се наложи да бъда лаконичен и кратък, на места декларативен, ще загубя маса подробности, но ще се опитам да не изпусна завършеността и целостта в картината. Всеки, който прояви засилен интерес може да попълни детайлите:                               Колев Т. “Можем ли да вложим нов смисъл в идеята за лично безсмъртие”, сп. “Човек, еволюция, космос”, бр.1,1983г.; “Can we put new meaning into the idea of personal immortality”, in “ Men, evolution, cosmos”, 1,1983. p.74 -88;                               http://www.immortalitygst.com/IntroductionBG.htm                                                                                           Когато се постави въпросът за  лично безсмъртие, повечето хора се сещат за религията и бога. Ако заложите в известните търсачки по интернет думите “Personal immortality”ще се появят повече от няколко хиляди документа, но със сигурност 99% от тях са посветени на окултизма, мистиката и религията. Останалите третират удължаване на живота, но в никакъв случай не могат да бъдат окачествени като път към лично безсмъртие, има качествена разлика между удължаване на живота и удължаване на живота в посока на лично безсмъртие. В същото време още през 80-те години на ХХвек ясно бяха набелязани контурите на рационален научен подход към проблема за лично безсмъртие при човека. През 1972г В.И.Вишев въведе понятието “имортология” ,в една от своите програмни за следващите му изследвания статии, за да означи с него науката за личното безсмъртие при човека.                Очевидно ,съществува ясно очертано разминаване между масовата култура и възгледите на специалистите. Нещо повече, наблюдава се рязко разминаване във времето на прогнозите за реализация на лично безсмъртие. За лаиците, постигането на лично безсмъртие е въпрос, който се отнася за далечното бъдеще – след 100 – 200, а дори и 1000 години. Хората, които непосредствено и от близо следят процеса прогнозират едно –две десетилетия за постигане на практическа реализация. И ако всичко това се отнасяше за прогноза относно създаване на вид автомобил или кухненски съд няма нищо страшно. Обаче, разминаването се отнася за явление от изключително значение за човечеството. Става дума за скок в развитието, който може да бъде съпоставен по величина само с още два – това е възникването на самия живот и възникването на разума, човека. Преходът от “homo sapiens” към “homo immortalis” (или “homo aeternitatis”, ако щете!) е грандиозно явление, което по всяка вероятност далече надхвърля планетарните мащаби и има отношение към съществуването и развитието на Вселената, затова го окачествяват като сингулярност.               Очевидно необходимо е да се предизвика широко обсъждане на този проблем най-напред в научната общественост и след това в по-широк мащаб, включвайки широки слоеве от обществото.

за лично безсмъртие не може да бъде осъзната и приета от индивида ,без той да определи за себе си какво е смърт и доколко теориите за безсмъртието на душата го удовлетворяват. Този въпрос ме провокира да потърся и други източници по проблема. Запитах се - откога хората мислят за смъртта и безсмъртието и ето какво открих:
Из реферат по философия: „ Проблема за безсмъртието на човека-алтернативни подходи и решения” , автор Шакирова И. А. , завеждаш учебната лаборатория към Катедрата по икономика и информационни системи,
Южно-Уралски Държавен Университет

„ В продължение на целия си живот човечеството е търсило противоотрова за страха от смъртта.
За митологията е характерно представянето на боговете като безсмъртни, а човека като смъртен. Боговете създават хората , за да им предадат част от функциите си и да използват човешкия труд. Боговете създават хората по свой образ и подобие , но ги лишават от безсмъртие, за да се подсигурят срещу евентуални бунтове и възпротивене на човешкия род.

Колкото до християнството, то ние сме свикнали да считаме версията му за адските мъки или райското блаженство, като следствие от човешкия живот, за вярна. Въпреки , че тази версия става популярна и придобива значение едва тогава , когато християнството придобива статут на официална държавна религия в различните страни. Съгласно исляма смъртта е състояние на очакване, което може да се оприличи на дълбок сън без съновидения. Задгробния живот се изразява в послесмъртно състояние в един друг свят, където характерните черти на ада и рая в двете религии имат немалко общи характеристики.
Идеята за безсмъртието възниква във връзка и като следствие от социалното неравенство, гнета и загубата на смисъл в живота. Този проблем религията решава с построяването на идеята за задгробния живот и безсмъртието на душата, а в будизма се среща като преселение на душата и прераждане.

Като философско понятие, безсмъртието първо се появява у античните философи, сред които можем да назовем Емпедокъл (490-430) , древногръцки философ и лекар, признал безсмъртието и преселението на душата и Платон (427-347 г. пр. Н.е.)- древногръцки философ, ученик на Сократ, който считал ,че душата е безсмъртна и ако е добра, се преражда в хора , а ако е лоша, се преселва след смъртта в животни. Платон е възприемал смъртта като съединение с умозрителния и познаваем свят- „светът на идеите” . Централна фигура безспорно е древногръцкият материалист- атомист Епикур. Неговите възгледи за проблема смъртта и безсмъртието на човека са оставили особено значителна следа в историята на философската мисъл на човечесвото, която и днес е в много аспекти адекватна. Той разбира основния принцип на прекрасния живот- човекът да е освободен от страха пред боговете, пред смъртта, да е освободен от телесни страдания и душевни тревоги.
Италианският хуманист Петро Помпанаци ( 1462-1524) в работата си „ За безсмъртието на душата” отрича възможността за рационално научно доказателство за безсмъртието на душата. Отрицанието на безсмъртната душа поставя нови нравствени проблеми. Според него вместо адски мъки в ада , трябва в самия човешки живот да се намери основание и стимул за морално поведение. Човек е длъжен да се стреми към добродетелите не от страх пред адските мъки или поради райското възнаграждение , а защото трябва да осъзнае, че неморалните постъпки го принизяват до нивото на животно , постъпките му да са продукт на вътрешно убеждение. Такава лишена от преразсъдъци и страх от смъртта морална основа е пригодена за избраните. За тълпата е отредено да се подчинява на емоциите , тя се ръководи от инстинкти , а не от разум. Колкото инстинсктът за самосъхранение е по- силен ,толкова по- осезаемо тълпата се нуждае от инструмент за подчинение и регулиране, това е страха и той оправдава религията и вярата в безсмъртието на душата.”



Досега няма нито едно научно доказателство за съществуване на отвъден свят – рай или ад- и преселението на човешката душа там. Няма нито едно доказателство , което да оправдае наивната вяра в преселението на душите. По-скоро това е идея, която замества у много хора необходимостта от опора. Човешкото безсилие, човешката слабост влизат в противоречие с инстинкта за самосъхранение и се търси изход . Най-лесно е тази отговорност да бъде прехвърлена върху някое свръхсъщество/ божество/ или върху вярата ,че някога пак ще бъдем тук и ще ни се даде втори шанс.
Докато се запознавах с материалите на ssatik и идеята за лично безсмъртие, си задавах въпросите: Доколко всеизвестните нравствени постулати оправдават съществуването на разумното човешко същество при положение,че рано или късно, смъртта изтрива от лицето на земята всички постижения на личността? Доколко ние продължаваме да съществуваме в умовете на следващото поколение и дали това е възмездието, наградата ни за преживяното? Няма какво да се самозалъгваме-смъртта обезсмисля цялото човешко съществуване.

мето мнение е че извънземни са доставили хората на земята и сега ни наблюдават как ще се развиваме и докога ще успеем ли да се справим като цивилизация или ще загинем като много други преди нас