БЕЗСМЪРТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

БЕЗСМЪРТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Човекът е микрокосмос. Той притежава разум и воля, които го отличават от останалите тва­ри. Човек посредством своя дух е гражданин на два свята – небесният и земният, и е пре­ходно стъпало между тези два свята. У него са заложени способности да се уподоби дори на Бога.

В основата на всеки светоглед, наред с идеята за Бога, винаги намираме въпроса за човека – какво представлява той? Човек, според материалистите, е незначително явление, което съществува за кратко време и е прашинка в безкрайната световна система. Паскал: "прашинка, която има съзнание". Според материалистическият и пантеистическият мироглед "душата е сбор от душевни преживявания", а човешката личност, "Аз-ът", е някакво олице­творение на нашите преживявания, т.е. няма духовна субстанция.

Човешкият дух е нещо безценно, то е оня елемент, който го отличава от животните и в него се корени религията. Душата е животворящ принцип, тя е която действа, тя се стреми към истина и добро, към святост. Тялото ни не може да има чисто духовни склонности. Само духът може да прозира в областта на духовното, т.е. човешкият дух не е произведение на човешкото тяло, нито пък е негова функция, а е отделна същност, център на нашата личност, на нашето самосъзнание.

Духът ръководи нашето битие и той се стреми към съвършенство. Самото понятие "дух" предполага безсмъртие. Тялото ни умира, разлага се на елементи, от които е съставено, защото е материя. Човешкия дух не е съставен от разни елементи, следователно не се разлага на тях.

Всеки човек съзнава и вярва, че неговият дух и като отделна личност е надарен с без­смър­тие, т. нар. "вяра в лично безсмъртие". Само човекът отдава значение на смъртта (погребе­ние, ковчези, гробове). Защо? Защото вярата в безсмъртието на душата е всеобщо разпространен факт. Тази вяра е вродена – ако беше заблуждение, щеше ли да е всеобщо разпространена?!

Човек има очи, за да вижда; уши, за да слуша; религиозно чувство, за да бъде в общение с Бога; има вяра в безсмъртието, за да живее вечно.

Кант: "Остава да признаем безсмъртието на човешката душа, за да получи тя удовлетворение на своите стремежи."





{START_COUNTER}